Какво представляват културните и творчески индустрии днес и в България?
04.06.2014
Какво представляват културните и творчески индустрии днес и в България? Едно широко преекспонирано понятие и още повече сега, в контекста на подготовката за инициативата Европейска столица на културата. На думи! А в практиката – творческият подход и порив, в основата на тези индустрии, често е незабележим, печелещ стотинки и игнориран от останалата част от обществото. Отношение, оправдано и подкрепено от официалните институции за култура у нас. Както в цялостния обществен ред, така и на различни нива, от Министерство на културата до община, реално културата е най-маловажното зрънце. Тя не е следователно важна и за обществото ни, нито за бъдещото му развитие!
Предстои да се проведе Европейска столица на културата в някой от градовете – кандидати за титлата през 2019г. Нищожното внимание към културата и свързаните с нея индустрии започва да нараства. На думи! Защото, мерките, стратегиите, риториката е въздух под налягане; медийна изява, а не процес; събитие, а не културно планиране. Първото е лесно – изисква атрактивност, мнима иновативност и неангажираща комуникация. Второто е трудно – изисква последователност, знание, дългосрочно сътрудничество и координация. Условия, които по презумпция би трябвало да създават политиките за култура на институционално ниво.
Артистичните инициативи у нас ще продължат битието си в подкрепа на Европейска столица на културата 2019 или въпреки нея – повърхностно и краткосрочно или последователно, градивно и дългосрочно. Ако надрастнем етапа на ниво „идея“, където от доста дълго време се въртим в омагьосан кръг и преминем на етап „развитие“, където ще мислим за устойчивостта на артистичните инициативи, ще уплътним сега звучащите без особена стойност, но често повтаряни в публичното пространство важни резултати от развитието на културните и творчески индустрии – икономически, социо-културни, образователни и подобряващи качеството на живот в градовете.
„По мое мнение в момента се разиграва подмяна на идеи. Тъй като, всичко е на случаен принцип, не бива да хабим много енергия, но все пак искам да се разгранича от ситуацията на културен флирт с общината по повод Столица на културата 2019 и изтощаващата състезателна битка даже не и между градовете толкова, колкото вътре в тях … Аз няма да мина на задна скорост, само за да ме разберат или използват хора, които се занимават с – нека бъдем честни, занаятчийски и аматьорски подход към изкуството. Не мисля, че моето място е там, след като съм стигнала сама до тук – благодарение на личните си качества и отдаденост, мотивация и лични контакти с адекватни хора, каквито могат да се видят по време на фестивала Водна кула арт фест.“
„Интересът ми към занемарените пространства е искрен. Самото им търсене и изпълването им със съдържание означава много за мен – и е започнало отдавна! Уникалността на това, което представлява фестивалът, може да се види в неговата същност и привлекателността му за толкова невероятни артисти, които правят подобни неща по света и лекотата на комуникацията, която имаме помежду си го доказва.“
„Не искам да дам кредит за хора, за които “да създават” се ограничава само със заграждане и владение на “зони” , чиито основатели нямат много представа как ще се продължи нататък, нито като съдържание, нито като модел, нито като средства.“
„Местоположението е неизменно свързано с творбата. Социо – географското или дори социо – политическото положение е важен фактор за развиване на едно място в креативен център макар и за кратко. Да бъдеш на мястото си и то чрез знaнията, които си натрупал от най-различно естество, не е обект на състезание. Няма смисъл от състезание помежду ни, за да стигнем дотам, където всички отиваме.“
„Самата леярна е на такова място, което предизвиква размисъл, тясно свързан с другата половина на знайния ни живот, а именно смъртта – защото е на път към гробищата – някой замислил ли се е за тази част от съдържанието на един “фестивал на изкуствата”!!!???
- Светлана Александрова
Tags: 2014, водни кули
коментари, текст
Какво представляват културните и творчески индустрии днес и в България?
04.06.2014
Какво представляват културните и творчески индустрии днес и в България? Едно широко преекспонирано понятие и още повече сега, в контекста на подготовката за инициативата Европейска столица на културата. На думи! А в практиката – творческият подход и порив, в основата на тези индустрии, често е незабележим, печелещ стотинки и игнориран от останалата част от обществото. Отношение, оправдано и подкрепено от официалните институции за култура у нас. Както в цялостния обществен ред, така и на различни нива, от Министерство на културата до община, реално културата е най-маловажното зрънце. Тя не е следователно важна и за обществото ни, нито за бъдещото му развитие!
Предстои да се проведе Европейска столица на културата в някой от градовете – кандидати за титлата през 2019г. Нищожното внимание към културата и свързаните с нея индустрии започва да нараства. На думи! Защото, мерките, стратегиите, риториката е въздух под налягане; медийна изява, а не процес; събитие, а не културно планиране. Първото е лесно – изисква атрактивност, мнима иновативност и неангажираща комуникация. Второто е трудно – изисква последователност, знание, дългосрочно сътрудничество и координация. Условия, които по презумпция би трябвало да създават политиките за култура на институционално ниво.
Артистичните инициативи у нас ще продължат битието си в подкрепа на Европейска столица на културата 2019 или въпреки нея – повърхностно и краткосрочно или последователно, градивно и дългосрочно. Ако надрастнем етапа на ниво „идея“, където от доста дълго време се въртим в омагьосан кръг и преминем на етап „развитие“, където ще мислим за устойчивостта на артистичните инициативи, ще уплътним сега звучащите без особена стойност, но често повтаряни в публичното пространство важни резултати от развитието на културните и творчески индустрии – икономически, социо-културни, образователни и подобряващи качеството на живот в градовете.
„По мое мнение в момента се разиграва подмяна на идеи. Тъй като, всичко е на случаен принцип, не бива да хабим много енергия, но все пак искам да се разгранича от ситуацията на културен флирт с общината по повод Столица на културата 2019 и изтощаващата състезателна битка даже не и между градовете толкова, колкото вътре в тях … Аз няма да мина на задна скорост, само за да ме разберат или използват хора, които се занимават с – нека бъдем честни, занаятчийски и аматьорски подход към изкуството. Не мисля, че моето място е там, след като съм стигнала сама до тук – благодарение на личните си качества и отдаденост, мотивация и лични контакти с адекватни хора, каквито могат да се видят по време на фестивала Водна кула арт фест.“
„Интересът ми към занемарените пространства е искрен. Самото им търсене и изпълването им със съдържание означава много за мен – и е започнало отдавна! Уникалността на това, което представлява фестивалът, може да се види в неговата същност и привлекателността му за толкова невероятни артисти, които правят подобни неща по света и лекотата на комуникацията, която имаме помежду си го доказва.“
„Не искам да дам кредит за хора, за които “да създават” се ограничава само със заграждане и владение на “зони” , чиито основатели нямат много представа как ще се продължи нататък, нито като съдържание, нито като модел, нито като средства.“
„Местоположението е неизменно свързано с творбата. Социо – географското или дори социо – политическото положение е важен фактор за развиване на едно място в креативен център макар и за кратко. Да бъдеш на мястото си и то чрез знaнията, които си натрупал от най-различно естество, не е обект на състезание. Няма смисъл от състезание помежду ни, за да стигнем дотам, където всички отиваме.“
„Самата леярна е на такова място, което предизвиква размисъл, тясно свързан с другата половина на знайния ни живот, а именно смъртта – защото е на път към гробищата – някой замислил ли се е за тази част от съдържанието на един “фестивал на изкуствата”!!!???
- Светлана Александрова
Tags: 2014, водни кули