***

20.06.2013

В моменти, когато политиката на деня е слаба, нашето доверие в бъдещето е разклатено. Да чувстваш, че си лишен от бъдеще, означава да си на прага на отчаянието. В такива моменти изкуството става изключително важно, защото се превръща в средство, чрез което да се доверим на бъдещето, казва френският философ Ален Бадиу. Изкуството не може да промени света, но може да създаде средства и пространства, в които да изчакаме едно различно политическо бъдеще.
Вече седем години Водна кула арт фест се опитва да прави точно това. Артисти от цял свят са поканени да създават съвременно изкуство в различни точки на София и околонстите й. Най-често това са стари и изоставени сгради, натоварени с политическа или социална история. Ненужни предмети и пространства, собственост на минали поколения, се превръщат във форма на съпротива срещу консумеризма, срещу едно потребителско общество, което строго оценява нещата в зависимост от тяхната полза и ефектност.
Фестивалът възстановява една загубена връзка между историята и постмодерната носталгия. Старите къщи стават фрагменти от пространство-времето, които имат своя собствена логика и ни карат да се чувстваме различно.
Водната кула в Лозенец, дала името на фестивала, е 27-метровата сграда, която някога е осигурявала налягането, необходимо, за да се снабдява столицата с вода. 360 градусовата тераса на върха й е предлагала панорама към всички точки на София и към Витоша. В неделя столичани са изкачвали спираловидната стълба, за са се любуват на гледката. Днес кулата е запусната и занемарена, обрасла с бръшлян и дива лоза и човек просто я подминава. Царската гара в Казичене, някога свързвала България с Европа и Азия пък е без врати и стъкла, рушаща се отвътре и отвън. Според Валтер Бенямин именно такива места крият в себе си енергиите на миналото. Тези енергии често превръщат подобни сгради в сцени за криминални престъпления. Но те също така могат да предизвикат една лична интелектуална революция.
През тази година над 100 артисти от цял свят ще се опитат да събудят тези енергии, да създадат фрагменти от пространство-времето, в които да се почувстваме различно, да се почувстваме защитени. Защото изкуството днес не изобразява истината или свободата, то създава пространства, в които истината и свободата могат да се случат.

Нада Нешева