Творчески и културни индустрии, ситуирани в бивши индустриални сгради в София

28.01.2014

“We drive into the future, looking into the rear view mirror of the past” (Macluhan, 1967)

Културните и творчески индустрии (КТИ) и техният избор на локация и пространство са гореща тема през последните двадесет години, както в публичния сектор, така и в академичните среди. Приносът на КТИ към икономическия растеж и заетостта в сектора са едни от главните причини за повишения интерeс(1). Друг мотив е централната роля, която те играят в пост-индустриалния град. Град, в чиито основи стои една нова икономика, движена от информация, знание, комуникации и продукция, чиято придадена стойност е символична – знаци, кодове, картина, звук(2).

Освен трансформацията от индустриална икономика към такава на услугите и информацията, промените стават очевидни и в градската среда. Според Савич (1988): “Пост-индустриализмът трябва да бъде разглеждан като трансформация на градския пейзаж”. Структурите, останали от индустриалната ера могат да бъдат оставени да се саморазрушат или да бъдат преосмислени , преструктурирани – да им бъде даден нов контекст. Един от възможните пътища по които може да се поеме, е облагородяването на тези сгради и на места цели квартали. Това може да се случи чрез преосмислянето им като места за производство и консумация на културни продукти.

Въпросът за това, къде КТИ избират да бъдат ситуирани излиза на дневен ред, тъй като все повече и повече градове опитват да станат привлекателни за тях. Изследвания върху изборът на място, който КТИ правят, определят различни фактори, които могат да повлиаят на решението. Отличават се два типа фактори – “твърди” и “меки”(3). Твърдите фактори представляват така наречените класически качества на мястото. Те са материални, свързани с икономическите и физически аспекти на определена локация. Меките фактори, от друга страна са трудно осезаеми и доста сложни за определяне и измерване. Такива например могат да бъдает “духът на мястото”(4), атмосферата и характера(5) или естетическите качества на обкръжаващата среда(6). Твърдите фактори, са още адресирани като “класически”. Те представляват: материалните качества на сградата и нейната локация (външен вид и големина, вътрешната конфигурация на простанството, основна обкръжаваща инфраструктура, близост до центъра на града), както и финасовия аспект на проблема (наем, цена на квадратен метър и възможност за одължаване на престоя, общински данъци и възможни субсидии от държавата). Твърди фактори могат да бъдат и някои недостатъци, които могат да повлиаят решението (ограничен достъп до старите сгради, близост до градски транспорт, паркинг и т.н.).

Меките фактори представлват по-нематериални качества, които са свързани с естетическите, исторически и кутурни стойности на сградата и нейната локация. В съществуващата литература по въпроса, тази група фактори са сочени като изключително важни за КТИ. Най-вероятно заради тяхната естетическа рефлективност и чувствителност към историческите и духовни ценности, които могат да носят тези сдания.

В същото време, фабрики, мелници, електрически централи, водни кули, складови помещения все още съществуват и оформят градския пейзаж. Тези сгради молят безгласно за тяхното преосмисляне и вкарване в нов контекст. Изследователи в сферата твърдят, че КТИ са склонни да оценяват стари и бивши индустриални пространства повече от останалите индустрии(7). Причините са, че КТИ са способни да рефлектират естетическите качества на работната среда(8). Бившите индустриални сгради могат да бъдат привлекателни за КТИ, не само заради историческите и естетиески качества, но и заради ниските наеми на подобни пространства(9), конфигурацията на помещенията (високи тавани, големи прозорци) и свободата за адаптацията на помещенията за нуждите на организацията(10).

Настоящото изследване ще се опита да доразвие съществуващата теорията с качествено изследване върху изборът на локация при КТИ в София. Стеснявайки фокуса върху бившите индустриални сгради като такъв специфичен избор на КТИ. Кои са факторите, които повлияват най-много този избор?

Контекстът, в който бе проведено изследването – София, е уникален заради три основни причини.

Първата е, че изследването върху креативните индустрии и изборът им на локация в София е доста ограничено. Екипът, който работи по ACRE(11) докладът се докосва до няколко от факторите, които повлияват решението. Въпреки това, проучването се фокусира само върху някои от креативните индустрии, като включва и информационните индустрии, които правят изследваната извадка непредставителна за КТИ в София. Още повече, че ACRE докладът е съсредоточен върху заетите в сферата, а не върху по-големите звена, каквито са организациите и фирмите.

От друга страна, картографирането(12) на креативните индустрии в София, направено от “Обсерватория по икономика на културата” е значително, защото изполва данни, събрани от НСИ, което прави изследването изключително достоверно. Изследването показва, че КТИ в София са отговорни за 77,5% от добавената стойност на креативните индустрии в българската икономика. Също така, 49% от креативните индустрии в България са ситуирани в столицата. 6,7% от всички работещи хора в София са заети в сектора. Това е равно на 3,4% от всички заети в националната икономика. Въпреки, че приносът на КТИ за икономиката на града е доказано голям, по-фино настроено изследване за техния избор на локация липсва.

Второ, въпреки, че цялостната ситуация около бившите индустриални сгради в София и тяхното преосмисляне все още е една огромна въпросителна, има организации, които избират да се помещават в тях. Съществуват КТИ, които създават своята работна среда в точно такъв тип сдания. Изследване върху факторите, които повлияват това решение, в комбинация с вече доказания принос на сектора към икономиката на София, може да доведе до повече внимание към този тип сгради и проекти от страна на публични и частни лица.

Трето, КТИ секторът в София е динамична и интересна за изследване среда. Въпреки това, усложнения произлизат от липсата на статистически данни, неясни и непостоянни политически решения и липса на каквото и да е устойчиво планиране.

Фокусирайки се върху индустриалното наследство на града, в София има два вида бивши индустриални сгради. Първият тип са предвоенните постройки, ситуирани в настоящата централна част на града. Вторият тип са големи индустриални сгради и комплекси, конструирани по време на социалистическия режим, обикновено ситуирани в покрайнините на града. След падането на централизираното управление през 1989, тежките индустрии са или приватизирани или затворени. Преосмислянето на техните комплекси и сгради продължава да стои под въпрос. Все пак, има организации, част от КТИ, които избират такъв тип сгради за своя работна среда.

Емпиричното изследване се състои от пет задълбочени интервюта със собствениците/ръководителите на изучаваните организации. Те са както следва: дизайн галерия, ситурана в бивша печатница – (Sklada); чайна, в която редовно се провеждат и културни мероприятия в същата печатница (Чайната); архитектурно студио, чийто офис се намира в бивша захарна фабрика (Conveyer); неправителствената организация, която е виновна за емблематичния вече за София Арт Фест Водна Кула, които ползват стара водна кула за свой символ и централно изложбено пространство; и рекламна агенция, ситуирана в бивша малница (Фабрика 126).

Основните характеристики на изследваните организации не са изненадващи – малки креативни предприятия, плоска йерархическа структура и спокойна организационна култура. Според всички, градската среда е жизнено важна за съществуването им. На първо място заради влиянието, което им оказват естететическите и нематериални качества, както на сградите, така и на градската среда.
Всички изследвани организации са част от КТИ – дизайн, архитектура, визуални изкуства и реклама. Чайната и Фабрика 126 също се занимават и с органзация на събития като изложби, концерти и литературни четения. Част от организациите създават продукти, кито имат “символична” придадена стоийност и за които естетическите качества са от първостепенно значение – видео и печатна реклама, сгради и дизайнерски предмети. Другата част е по-скоро фокусирана върху културната продукция – изложби, арт фестивали, музикални концерти и творчески работилници.
Резултатите от изследването също потвърждават, че съществува специална връзка между мястото и творческия процес. Нещо повече, интервюираните твърдят, че има връзка между сградата, в която се помещават и имиджът на организацията. Изучаваните КТИ са били привлечени от “видът и духът” на старата сграда.

Твърдите фактори определено имат влияние върху решението за локация. Наблюдава се едно изключително интересно явление, което обаче не е изненадващо. Нито един от факторите, обвързан по какъвто и да е начин с публичния сектор не е бил взет под внимание при вземане на решението. Нито един от трите – общински такси или субсидии, достъп с публичен транспорт или базовата заобикаляща инфраструктура, не е бил важен за интервюираните и техния избор да се помещават в такъв тип сдание.

Това доказва, че бившите индустриални сгради все още не са разпознати от публичния сектор в България като важни за опазване и преосмисляне. Някои от основните проблеми в този ред на мисли са: липсата на подкрепа от страна на властите за ревитализирането и облагородяването на тези сгради и проблеми със собствеността, наследени от падането на социалистическия режим. Резултатите от проведените интервюта показват, че публичният сектор все още се счита за неефективен и неспособен на каквато и да е помощ. Това може а бъде разбрано в дълбочина от отговорите на двама от интервюирните, които твърдят, че най-доброто което могят да очакват от общината е да не им пречи с действията си.

Колото до групата на меките фактори, резултатите показват, че има три основни, които са повлияли решението на организациите да се помещават в бивши индустриални сгради. Първият е автентичността и отличителните белези на индустриалната епоха. Вторият е историческите качества на сградата, и третият е свободата, която пространството предлага.

Очевидно е, че креативният сектор в София се нуждае от повече внимание, било то академично или чисто статистическо. Приносът му към националната и градска икономика е добра причина за повече изследвания на сектора. Това би алармирало публичния сектор за важността на КТИ сектора, както и за коко стратегически е техният избор на локация в София.

(1) Scott, 2004; KEA, 2006
(2) Amin, 1994; Lash and Urry, 1994
(3) Dzembowska-Kowalska and Funck, 2000; Florida, 2002; Murphy and Redmond, 2009; Musterd and Murie, 2011
(4) Helbrecht, 1998
(5) Zukin, 1989
(6) Smit, 2011
(7) Zukin, 1989; Hutton, 2006; Heebels and van Aalst, 2010
(8) Drake, 2003; Hutton, 2006; Smit, 2011)
(9) Champion, 2010; Rantisi et al., 2006
(10) Hutton, 2006
(11) Dainov, E., Nachev, I., Pancheva, M., & Garnizov, V. 2007
(12) Tomova and Andreeva, 2011

Саня Спасова

Leave a Comment