In 2014 during WTAF we initiated a debate on the topic of future of alternative artist run initiatives

If it was for having more people speaking English in Bulgaria may be they would have appreciated the 3 day discussion with leaders of artist run initiatives form all over Europe and even beyond!

What became clear is that local perspectives and context are no longer attractive to us, and we laid our cards of making Europe our home and really use it, also make full advantage of that fact.

We circulate to different places and meet new people on the basis of our contacts, which make us richer in lesser time. One thing was clear – we don’t need to race with others in our younger years in order to have our first million by the age of 23, because we are to change the system which values that million on the first place.

We had representatives from Sweden, Bulgaria Latvia, Ireland and UK.

It was generally misunderstood what we are to talk about not because we talk strangely about it , but because topics of that sort have not even been introduced within the academic circles and it is also true that the academics do not mingle with the rest of the people .

There were a lot of topics presented and one of them stuck in my mind about alternative and mass culture. What would happen if alternative becomes stronger- it will become main stream culture (Kaspars)

How to make cultural products more valued in the society, which inevitably will ensure the above mentioned

Is it necessary to become main stream culture out of being alternative on the first time and what can we achieve by doing so

What is the artistic drive for each and every one of us that makes us want to do art and create

Those are a few of the questions that we had to nibble about

And I am not saying this was an extensive dispute which has an end point – it has just started, so until next time we will meet at another compartment of our new home called Europe

Correct me if I am wrong!

Поправете ме ако греша

Представих си че целия град е платно в което рисувам с представата си в него – намеренията и връзката ми с другите хора е една линия контур , ако не намеря връзка с този с които говоря няма да има и контур.

Моята  представа за това как  и какъв трябва да бъдеш е заложена в обрисуването на града.

Да влизам в непонятни пространства е моята специалност, ако не съм в правилната посока – има два варианта

Или да си заложа моят авторитет и да приема съвета и да ме поправят

Или с зъби и нокти се боря и повишавам тон в името на истината, която така браня както мечка малкото си.

В повечето от случайте се почва с пъвия вариант, но ако не ми дават съвет които да е адекватен а се впускат в борба на его и власт, в която аз също не отстъпвам защото спасявам 5тия елемент както нарисувах през 2000 „ Втората жена на Ной”

– Clairvoyance не случайно беше мотото на фестивала ни през 2010.

Изкуството има мощ като нищо друго, защото оправдава или подлага на съмнение защо сме тук.

Затова и понякога прибързвам защото са прекалено много от случайте в които трябва да браня нещо свято , и хапя и блъскам в отговор .

Дълбоко в себе си мразя конфликта , но може би и несъотвествието идва и оттам – аз съм готова да се обявя в грешка стига да ми се покаже по нормален начин това – ако не го получа в отговор – аз ставам агресивна !

Нали знаете, когато се чувствате че сте си на мястото и това което правите е плод на истинска радост и усилия в правилната(според вас) посока , оправдана от успеха с която се увенчава. Това е същото с целия този наш труд – разликата е, че наместването според очакванията какво и защо се прави не е посрещната адекватно и разминаванията са  съществени.

Трохите от замисъла на повечето събития организирани в София е трудно да събереш сам – трябва доста енергия за това – нека има повече случайност в избора ни на посещения на културни събития.

Предстои да се проведе Европейска столица на културата в някой от градовете – кандидати за титлата през 2019г. Нищожното внимание към културата и свързаните с нея индустрии започва да нараства. На думи! Защото, мерките, стратегиите, риториката е въздух под налягане; медийна изява, а не процес; събитие, а не културно планиране. Първото е лесно – изисква атрактивност, мнима иновативност и неангажираща комуникация. Второто е трудно – изисква последователност, знание, дългосрочно сътрудничество и координация. Условия, които по презумпция би трябвало да създават политиките за култура на институционално ниво.

Артистичните инициативи у нас ще продължат битието си в подкрепа на Европейска столица на културата 2019 или въпреки нея – повърхностно и краткосрочно или последователно, градивно и дългосрочно. Ако надрастнем етапа на ниво „идея“, където от доста дълго време се въртим в омагьосан кръг и преминем на етап „развитие“, където ще мислим за устойчивостта на артистичните инициативи, ще уплътним сега звучащите без особена стойност, но често повтаряни в публичното пространство важни резултати от развитието на културните и творчески индустрии – икономически, социо-културни, образователни и подобряващи качеството на живот в градовете.

„По мое мнение в момента се разиграва подмяна на идеи. Тъй като, всичко е на случаен принцип, не бива да хабим много енергия, но все пак искам да се разгранича от ситуацията на културен флирт с общината по повод Столица на културата 2019 и изтощаващата състезателна битка даже не и между градовете толкова, колкото вътре в тях … Аз няма да мина на задна скорост, само за да ме разберат или използват хора, които се занимават с – нека бъдем честни, занаятчийски и аматьорски подход към изкуството. Не мисля, че моето място е там, след като съм стигнала сама до тук – благодарение на личните си качества и отдаденост, мотивация и лични контакти с адекватни хора, каквито могат да се видят по време на фестивала Водна кула арт фест.“

„Интересът ми към занемарените пространства е искрен. Самото им търсене и изпълването им със съдържание означава много за мен – и е започнало отдавна! Уникалността на това, което представлява фестивалът, може да се види в неговата същност и привлекателността му за толкова невероятни артисти, които правят подобни неща по света и лекотата на комуникацията, която имаме помежду си го доказва.“

„Не искам да дам кредит за хора, за които “да създават” се ограничава само със заграждане и владение на “зони” , чиито основатели нямат много представа как ще се продължи нататък, нито като съдържание, нито като модел, нито като средства.“

„Местоположението е неизменно свързано с творбата. Социо – географското или дори социо – политическото положение е важен фактор за развиване на едно място в креативен център макар и за кратко. Да бъдеш на мястото си и то чрез знaнията, които си натрупал от най-различно естество, не е обект на състезание. Няма смисъл от състезание помежду ни, за да стигнем дотам, където всички отиваме.“

„Самата леярна е на такова място, което предизвиква размисъл, тясно свързан с другата половина на знайния ни живот, а именно смъртта – защото е на път към гробищата – някой замислил ли се е за тази част от съдържанието на един “фестивал на изкуствата”!!!???

- Светлана Александрова