Свободата да играеш Шекспир

26.01.2014

През всичките години на съществуване на фестивала на Водната Кула, съм се впечатлявала от разнообразието на концепции и стиловете на презентации в областта на изобразителното изкуство и видеоарта, но все ми се искаше да опитам да дам принос в посока театрален пърформанс. Затова и в последния сезон предложих подобен проект – „Игра на Шекспир”. Основната ми идея беше да поверим на млади хора реплики от пиесите на великия Бард и да проследим как резонират в тяхната емоционална система и креативност. Те трябваше да бъдат оставени да комбинират свободно изречения от шекспирови текстове в опит да изградят принципно нов текст под формата на театрална игра. Като модератор на този пърформанс, имах задача да им демонстрирам готов текст, съставен на същия принцип на свободна компилация, който да послужи за изиграване на театрален етюд.

В първата част представихме този етюд, предварително подготвен и изигран от група професионални актьори от НАТФИЗ. Така “запалихме” публиката за свое собствено творчество и във втората част й оставихме време да сглоби по свой вкус текстове и те да бъдат изиграни по подобие на демонстрирания. Осигурихме, макар и минималистични по стил, театрални костюми и декор, при цялата условност на естествената среда – реалната ливада край Водната Кула в Лозенец.

На пърформанса присъстваха 12 човека, които оформиха три групички и доста сериозно подходиха към проучване на разпечатаните в няколко екземпляра текстове. След 30-40 минути обмисляне, две от групите сами представиха своята „сценка” и, разбира се, получиха заслужени овации от останалите. За постигане на подходящата атмосфера бяхме осигурили и музикално оформление в стил барок.

Реализирахме главната цел на проекта – в рамките на забавлението да се осмислят репликите на Шекспир като поливалентна възможност за комбиниране на фрази, построяване на различни сюжетни линии, вникване в непреходната мъдрост на великия Бард и най-важното: изводът, че можем чудесно да се забавляваме по време на такова „академично занимание”! И наистина – участниците от публиката с детско удоволствие слагаха театрални костюми и маски и се изживяваха като ренесансови актьори. Всички бяхме изненадани да установим, че дори в някои от трагедиите на Шекспир има реплики, които спокойно се комбинират с най-фриволните фрази от комедиите и любовните му драми.

Неочаквано за мен, предвидените два и половина часа прераснаха в три, а и след като освободихме „терена”, трима от „публиката” останаха край Водната Кула в оживен разговор на бира и шекспирови емоции…

Лили Ангелова