Sofia City Bar

17.06.2013

Когато за първи път дойдох в София, преди около три години, бях посрещнат на летището от младите архитекти Мария Петкова и Десислава Ненчева. Марио (от Лавеле Хостел) ме качи на личната си кола и ме закара до центъра на София. Първото нещо, което почувствах, когато стихнаме там, бе истински чистия и свеж въздух. Съдейки от собствения си опит, а аз бях пътувал доста, знаех колко рядко може да Ви се случи да вдишате чист въздух в центъра на голям град.
Бях пристигнал в София по покана на Ния Пушкарова, инициатор и организатор на Водна Кула Арт Фест. С помощта на на младата архитектка Олга Дорева конструирах стъклен павильон в една от локациите на фестивала – наскоро реставрираната Централна минерална баня. Стъклената конструкция се вписа в монументалното пространство на банята с красиви керамични плочки на пода и два реда здрави колони/пилони/стълбове. Базирайки се на плановете и снимките, които организаторите на фестивала ми бяха изпратили, бях приговил предварително дизайна на тази стъклена скулптура, След това Олга и аз адаптирахме моята идея, за да създадем истинска инсталация, замислена специално за мястото, в което бе поставена (site specific installation).
За мен всичко, което се случи по време на моя първи престой в София, не може да се сведе просто до участието ми като артист, дизайнер или посетител на един приятен фестивал. Това беше изключително преживяване и невероятна възможност да открия София като град. Благодарение на академичния бекграунд (архитектурно и градско планиране) на Олга, Мария, Десислава и Радослав Николаев (който се присъедини към нас малко по-късно) и най-вече, благодарение на техния заразителния идеализъм, тези хора се превърнаха в истински посланици на пространството и функционалната история на града, на неговото настояще и бъдеще. Те ме поведоха на удивителни екскурзии, които разгръщаха столицата пред очите ми – като един град, набразден от зелени радиали. Хладен и свеж въздух се спускаше от планината, а после, нагорещен от жежкото слънце в сърцето на София, се издигаше отново нагоре. Благодарение на изобретателността на траките, планирали този град в подножието на планината, циркулацията на чистия въздух се дължеше на естественото му движение и правилното използване на природните закони.
Мрежа от паркове постилаше зелени пътеки в оживения дневен ритъм. Лятото тук минава под открито небе – от ранна утрин до късно нощем хората са навън. Моята любима координаторка Полина Панкова и графичната дизайнерка Деница Тонева, ме поведоха през потайните, но вибриращи от живот, места на София. Когато човек може да се движи тук, малко встрани от обикновеното ежедневие и рутинните пътеки, неизменно стига до извода, че София е един наистина много жив и вдъхновяващ град.
През следващите години аз опознавах София повече и повече. Връщах се с нови проекти за изданията на фестивала през 2011 и 2012 г., инсталации, които осъществих отново с помощта на Олга Дорева. Едно произведение, което изпълних близо до Панчеревското езеро, бе не просто инсталация, а вълнуващ пърформанс. Това бе една крехка структура, направена от стъкло и балони, която в края на събитието се строши на земята. Другият проект бе една по-уравновесена стъклена инсталация в подземието на Сердика. Свързах това произведение с Римската стена и типичните за римляните триъгълни укрепления.
Центърът на София е построен върху основите на Римския град Сердика. По време на последните часове, в които тази инсталация бе отворена за посетители, архитект Васил Китов дойде да я разгледа. Няколко дни по-рано аз бях посетил църквата „Света София” където се присъединих към група от негови студенти. Под сводовите покриви, той показваше реставрираните от него гробници. Вече бях разгледал, като част от моите проучвателни експедиции из града, средновековната църква в Бояна, част от световното наследство на Юнеско. Реставрацията на църквата в Бояна също е била под ръководството на Васил Китов – а резултатът от нея бе наистина вълнуващ и удивителен.
След като се запозна с нашата работа в Подземието на Сердика, Китов покани Олга и мен да видим реставрацията на станция Сердика в метрото. На това място се срещат антични, средновековни, ренесансови, отомански и социалистически пластове и истории. Днес то продължава да функционира като важна спирка на столичани. Истинска авантюра е да превърнеш такова място в част от системата на публичния транспорт и по този начин да комбинираш минало и настояще, да намегнетяваш историческото съзнание на пътниците, които минават през тази станция.
Моето лично мнение е, че Водна кула е уникален фестивал. Особено за човек като мен, който работи на ръба между изкуството и архитектурата на градския пейзаж и който е бил хиляди пъти участник в съживяването на градска или провинциална среда в различни точки от света. Фестивалът изваджда на повърхността скритите съкровища на София. Артисти и дизайнери от цял свят пристигат, за да артикулират и оценят важни, но забравени сгради и места в София. И те го правят по един изненадващ и интелигентен начин. Идеята на фестивала е чиста като дневна светлина. Хората, които пристигат, искат да допринесат за осъзнаването, развитието и демонстрацията на една съвременна идентичност на София и България като част от една международна общност.
Калина Петкова, която също е включена във Водна Кула, ми показа още две интересни места в София и нейните околности. Едно от тях, Камбаните, монумент, иницииаран от Людмила Живкова и вдъхновен от детската асамблея и годината на детето (1979). Това място символизира една чудесна амбиция – всички деца да живеят в един красив свят. Другото място, което открих, благодарение на Калина, е Grindhouse Skate Club. Подобна Зала на Славата е направена от младата генерация в моя роден град Тилбург в Нидерландия. Когато видях това, аз представих Калина на хората в моя град и заедно те организираха манифестация на кънки, в която участваха хора от Тилбург и София. Едно прекрасно събитие, което събра младите хора на двете държави заедно.
Sofia City Bar е името на моята последна изложба в галерия Люкс (Luycks) в Тилбург, Нидерландия. Всички произведения на изкуството, които създадох за нея, рефлектират моите преживявания в София и други места от България. Тази експозиция отвори очите на много от моите сънародници за България. Те бяха чували за София и България, но не знаеха нищо конкретно. Разглеждайки изложбата ми, те бяха изненадани от силата, с която животът кипи в тази Източно европейска държава, от експресивната архитектура и красивите пейзажи.
Опитвам се да кажа, че фестивалът „Водна кула” има силно влияние. Инициаторката Ния и нейните помощници и приятели направиха една гигантска крачка и така София и България се появиха сякаш от нищото на световната арт карта и станаха забележими.
През тази година аз отново ще участвам във фестивала. На Царската гара Казичене ще създам една монументална инсталация от стъкло и звук. Някога това е била една красива и горда сграда, а днес е изоставена развалина. Представям си, как преди време тази гара е била важна за връзката на България с другите европейски държави и азиатската част на света. Сградата, всъщност, изразява едно модерно единство.
Стойността на Водна Кула Арт Фест за мен е неоспорима. Фестивалът е един изящен пример за това как изкуството и архитектурата могат да бъдат комбинирани по един прост начин, така че да накараме миналото да ожвиее, да го вплетем в настоящето и да отворим прозореца за бъдещето на София и България като един стойностен член на световното общество. И всичко това е благодарение на алтруизма и отдадеността на младото поколение на страната. Те успяха да привлекат артисти и дизайнери към този фестивал и да го превърнат в наша кауза.
Аз вече нямам търпение да изпия една малка бира в Хамбара или в градинката на Националния театър.

Ян ДОМС – LEF stadsdynamica

Post photo credit: Galina Yotova