кратка история на фестивала с елементи на разсъждение

18.06.2013

Всичко започва спонтанно в квартал „Лозенец”, София. Там, омотана в храсти и лози, почти като в приказките, стои Водната кула. Инженерно съоръжение, построено през 1929 г., за да създава налягане на водата за домакинствата в района. С годините функци-ята „вода” отпада и сградата остава паметник на времето си.
2006: Ния Пушкарова живее наблизо. Тя и приятелите й се питат, защо толкова приказно място не се обитава. Ния е художничка, завършила изящни изкуства във Великобритания, Павел е музи-кант, Яна е мечтател, Миа – юрист, Ричката – артист… Те решават да попитат в общината кой стопанисва сградата и да организират акция за почистване на градинката около кулата. Почистването предизвиква вниманието на обществеността към мястото наоколо и към самата кула. Почистването и предизвика-ната от него реакция дават заряд и причина за следващи акции. Най-сигурен и лесен вариант за полезно обществено въздействие е човек да дава своя принос с любов, да прави това, което познава, може и обича. Така почистването се превръща в издание номер едно на познатия ни вече Водна кула арт фест: изкуство, общуване, дискусии върху околната среда… градът със своите ценности става вдъхновител и участник. Екипът се състои от приятели, които ще организират фестивала и през следващата година.
2007: Погледът на авторите е насочен към града. Гара „Подуене” е следващият обект за почистване… Екип от доброволци и музикан-ти – озвучаване, метли и лопати… и все по-ясно оформящата се идея, че градът е пълен с интересни места. На въпроса “какво се случва в града” фестивалът отговаря с личен принос, с присъствие, с действия и творчески реакции – да покажем отношение…
2008 г. Ния и приятелите отново са в любимия си квартал „Лозенец” и отново гледат към Водната кула – вече утвърдена като кръстник на случващия се арт фест. Градинката около наоколо е почистена, в кулата се случват първите инсталации и пърформанси, а пред намиращата се наблизо Семинария (бивш Пионерски дворец), съвместно с община „Лозенец”, се организира концерт. Това е третото издание на фестивала, реализирано е с малко средства и с много ентусиазъм.
През 2009 г. Водна кула арт фест добива нови измерения. Това е първото издание, в което фестивалът получава финансиране от Столична програма „Култура” – 5 900 лв. Парите се превръщат в необходимия минимум фестивалът да сбъдне други свои намерения, а именно, да си позволи да покани български и чуждестранни артисти. Идеята – да обърнем внимание на света около нас, на сградите, на пространствата, които носят исторически и емоционален заряд. Не е задължително да сме съседи на дадено пространство, за да почувстваме духа му. Достатъчно е някой да ни помогне, да ни обърне внимание, да ни извади от забързаното ежедневие.
Винаги съм се вълнувала от граничните състояния – тези, които издърпват човека от обичайния му ритъм и ред. Моментите, в които понятията „добро”, „ум”, „чувство”, „вяра”, „смелост” стават истински важни. Тези моменти не винаги са най-щастли-вите за нас, но възможността за творческо общуване и себеизра-зяване ги правят смислени и ценни. Изкуството е като ядка любов, която човеците могат да си прехвърлят и споделят, независимо от епоха и време, място и език… Достатъчно е само да намерят път – контакт за това. Фестивалът е форма на иницииране на контакт. Случването му е ценност за всяка общност.
Водна кула арт фест се опитва да създаде контактна зона не само между артистите, а да въвлече човеците наоколо – съседи, минувачи… Те всички имат нужда от ядката изкуство. А какво по-хубаво да си съвременник или даже да присъстваш в акта на създаването на тази ядка… Изкуството е споделената радост да си жив. Описвано и като Възторг и Страдание, то в крайна сметка не е ли смелостта да реагираш на света по свой собствен начин?
През 2008 г., благодарение на разрастването на фестивала и влизането ни в контакт с артисти от света, тези разсъждения вече бяха възможни. В този момент вече осъзнавахме, че всичко, което правим ще променя и хората, и града, който заедно обита-ваме. Ролята, която съвременността отрежда на артиста, е да сменя гледната точка към обикновеното. Изкуството – като разказвач и провокатор – е главното действащо лице в граничните състояния на ума. Животът и вечният му опонент – голямото празно.
През 2009 г. е четвъртото издание. Освен основния обект – символ на фестивала – Водната кула в Лозенец, локации на феста стават галерия 1908 на ул. „Ангел Кънчев” №1 и Чайната на ул. „Бенковски” №11. За първи път под шапката на фестивала се състои и Fringe fest – допълващо програмата събитие – mia mall. Общо в изданието се включват над 50 артисти и доброволци, с което форматът от „група приятели”, прераства в „приятели и още, и нови приятели” – от цялата страна и света.
2010 е знакова година за фестивала. Силна програма с интересни международни участници. Това пето поред издание, можем да кажем, утвърждава Водна кула арт фест като международна контактна зона на общуване в сферата на съвременното изкуство. През 2010 г. са открити нови локации – Старата минерална баня в Банкя и Подземието на кула Сердика. Силният заряд на местата провокира интересни пърформанси, дискусии и работилници (уърк-шопи) в рамките на фестивала. А извън тези рамки се реализират нови приятелства и партньорства, които имат диря и до днес.
2011… Всичко се разраства като лавина. Новият фактор на фести-вала стават доброволците. Оформеният с времето екип се захран-ва именно от тяхната енергия. Доброволно подареното им време, ентусиазъм, знания и удивлението на начинаещия, формират гръб-нака на фестивала през 2011 г. В тази година на Отворената покана, отговарят над 150 артисти от България и света. Локациите, освен Водната кула, са: Централната минерална баня в София, Военният музей, Шоурумът на Roca, както и отново Подземието на кула Сердика. Докато през първото издание участниците бяха едва петима, пет години по-късно, през 2011 те са 143-ма, плюс десетки доброволци… Това означава 30 пъти повече! Няма как да разкажем тук за всеки един от тях. Но пък вече разполагаме със сайт и архив, където програмата, участниците, промоционалните филми и снимки са достъпни за всички. Текстовете там са двуезични – на български и английски. (www.watertowerartfest.com/archive/2011-2).
Ако сте държали в ръцете си брошурата – програма на фестивала от последните години (2010 – 2012), сте забелязали наличието на многото символи – знаци на Партньорите. Огромно БЛАГОДАРЯ на всеки един от тях. Много от посолствата помогнаха да бъдат платени пътните на чуждестранните артисти, други културни центрове споделиха своя техника и оборудване. Всяка материална и нематериална помощ беше безценна за случването на тези издания, все още с основно финансиране от 15 000 лв. При такъв бюджет всякакви критики на рекламата и „опаковката” на фестивала са дребнави. С такива средства всичко се прави „на мускули”…
Умората, тичането, схванатите ни кръстове и недоспиването от тази година обаче не са безсмислени: 2011-та стана годината с най-много (143) участници от всички континенти на света.
2012 г. – шесто издание. Гвоздеят е новото място Лаборатории Българска роза. Темата, зададена в Отворената покана, е „По следи-те на белия заек”. Асоциациите с Алиса не са случайни. Броят на участниците отново е голям. Много от тях стават постоянни приятели на фестивала. Атмосферата предразполага всички към непосредствено общуване, което е едно от най-ценните и устойчи-ви качества на фестивала. И ако в първите издания можем да коментираме Ния и хората, създаващи събитието, то от 2009-та насам самият фестивал – артистите и локациите са главните действащи лица.
… Така ще бъде и тази, 2013-та година, под мотото Временно защитени пространства. Както винаги посочваме местата, които сме избрали, привличаме внимание и предизвикваме отношение към тях, питаме „Какво се случва тук?”. Освен всичко това, през тази година фестивалът си определя и още една роля: тази на Пазител на „нашите” места…, те ще бъдат пазени чрез изкуството и благода-рение на него. Ако не завинаги, то поне временно. Историята, защитена и допълнена с енергията на съвременниците си…
А въпросът: „Защо само временно?” се надяваме да отекне в повече хора.

Марта Събева

Post photo credit: Yaniv Waissa